Легендата за Турчин мост! Трябва ли да има закон и съд за всеки, който отрича робството и геноцида над българите?
Видео www.etv.bg
Отричането на Холокоста е нелегално в някои европейски страни. В тези страни, отричането на Холокоста се третира като незаконна активност, която се преследва по силата на закони ориентирани срещу неонацизма, расизма и дискриминацията.
А не би трябвало ли да има подобен закон за всеки, който смее да се гаври с паметта на евентуално милионите избити българи по време на Робството?
Интересна е историята на дребното мостче, което е единствено на 3 километра западно от града и популацията го назовава “Турчин мост ”. Дошъл в миналото в града един турски паша и разположил войската си в ливадите на месността Кулята. Той заповядал да доведат жителите на селото и махалите му при мостчето. Еничарите с извадени ятагани застанали като жива стена на моста, а неделинци били заставени да минат един след различен от левия на десния бряг на реката. Там ги чакала огромна купчина фесове и чалми. Поверието споделя по какъв начин голям брой глави били отсечени и хвърлени в водите на Неделинска река. Живи били оставяни единствено тези които приемали турската религия. От там идва и Неделинската поговорка „ Чалмата или Главата “. Пак съгласно легендите носещите из града при започване на Потурчването в Неделино стартира с небивали жестокости. На всяко неделинско семейство било подредено да докарат по един товар с дърва при тогавашната черква, купата с дърва станала по висока от църквата. След това всички хора трябвало да се съберат край църквата, турският шеф попитал събралите се хора дали ще се потурчат, те взаимно дали отговор „ НЕ “, тогава турчинът задал на попа същия въпрос и той дал отговор с същия отговор „ НЕ “, тогава той бил изгорял. Малцината, които се изплашили и приели мохамеданската религия, били отделени в близка околност, наречена по-късно “Хубавото ”, тъй като били приели „ хубавата, правата религия “.
реклама
Песен споделя за Гаази Сефедин и еничарите му, които като гладна глутница вълци докарали локалното население до моста – множеството дами и деца. Грозно и ужасно ехтял гласът на пашата. Със запенена от завист уста и кървясъл нож в ръка Гаази желал гяурите да си сменят вярата. Дори обещавал чували с жито на тези, които одобряват неговата религия. Песен споделя за младата българка Марина. Сред тълпата от насълзени и ужасени лица турчинът съзрял чистата красота на момичето. Погледът му се изгубил в дълбоките – сини като езера, очи на девойчето. Издърпал я най-отпред и я изискал за себе си. Вбесен от твърдостта на отхвърли, който прочел в погледа й, незабавно й заповядал да одобри исляма.
Живота си ще дам, само че вярата си в никакъв случай!, били последните думи на красивата българка. Погледнала изедниците право в очите, сетне безмълвно сама скочила в тъмните бучащи води на реката. Окуражени от вярата й, същия ден стотици мъже и дами, та и деца, сами поставили главите си на дръвника – умирайки с христовата религия на уста. Тези, които останали живи, минали отсрещната страна на моста, получили по крина жито, след което били откарани в местността Хубеновото. Всички трупове хвърлили непогребани в месността Ямата. Но въпреки и потурчени, останалите не изтрили загатна за мъчениците, а разказвали историята. А на красивата и горда Марина кръстили и върха, под който се счита, че девойката спи безконечният си сън.
Отричането на Холокоста е нелегално в някои европейски страни. В тези страни, отричането на Холокоста се третира като незаконна активност, която се преследва по силата на закони ориентирани срещу неонацизма, расизма и дискриминацията.
А не би трябвало ли да има подобен закон за всеки, който смее да се гаври с паметта на евентуално милионите избити българи по време на Робството?
Интересна е историята на дребното мостче, което е единствено на 3 километра западно от града и популацията го назовава “Турчин мост ”. Дошъл в миналото в града един турски паша и разположил войската си в ливадите на месността Кулята. Той заповядал да доведат жителите на селото и махалите му при мостчето. Еничарите с извадени ятагани застанали като жива стена на моста, а неделинци били заставени да минат един след различен от левия на десния бряг на реката. Там ги чакала огромна купчина фесове и чалми. Поверието споделя по какъв начин голям брой глави били отсечени и хвърлени в водите на Неделинска река. Живи били оставяни единствено тези които приемали турската религия. От там идва и Неделинската поговорка „ Чалмата или Главата “. Пак съгласно легендите носещите из града при започване на Потурчването в Неделино стартира с небивали жестокости. На всяко неделинско семейство било подредено да докарат по един товар с дърва при тогавашната черква, купата с дърва станала по висока от църквата. След това всички хора трябвало да се съберат край църквата, турският шеф попитал събралите се хора дали ще се потурчат, те взаимно дали отговор „ НЕ “, тогава турчинът задал на попа същия въпрос и той дал отговор с същия отговор „ НЕ “, тогава той бил изгорял. Малцината, които се изплашили и приели мохамеданската религия, били отделени в близка околност, наречена по-късно “Хубавото ”, тъй като били приели „ хубавата, правата религия “.
реклама
Песен споделя за Гаази Сефедин и еничарите му, които като гладна глутница вълци докарали локалното население до моста – множеството дами и деца. Грозно и ужасно ехтял гласът на пашата. Със запенена от завист уста и кървясъл нож в ръка Гаази желал гяурите да си сменят вярата. Дори обещавал чували с жито на тези, които одобряват неговата религия. Песен споделя за младата българка Марина. Сред тълпата от насълзени и ужасени лица турчинът съзрял чистата красота на момичето. Погледът му се изгубил в дълбоките – сини като езера, очи на девойчето. Издърпал я най-отпред и я изискал за себе си. Вбесен от твърдостта на отхвърли, който прочел в погледа й, незабавно й заповядал да одобри исляма.
Живота си ще дам, само че вярата си в никакъв случай!, били последните думи на красивата българка. Погледнала изедниците право в очите, сетне безмълвно сама скочила в тъмните бучащи води на реката. Окуражени от вярата й, същия ден стотици мъже и дами, та и деца, сами поставили главите си на дръвника – умирайки с христовата религия на уста. Тези, които останали живи, минали отсрещната страна на моста, получили по крина жито, след което били откарани в местността Хубеновото. Всички трупове хвърлили непогребани в месността Ямата. Но въпреки и потурчени, останалите не изтрили загатна за мъчениците, а разказвали историята. А на красивата и горда Марина кръстили и върха, под който се счита, че девойката спи безконечният си сън.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ